Патрон - ОУ "Христо Ботев" с.Градина Патрон - ОУ "Христо Ботев" с.Градина Патрон - ОУ "Христо Ботев" с.Градина

Нашият патрон - Христо Ботев

Христо БотевГолемият български поет и революционер Христо Ботев е роден на 6 януари 1848 година в град Калофер. Майка му Иванка Дрянкова била будна българка от известен калоферски род. Знаела наизуст и пеела над 300 народни песни. Баща му Ботьо Петков е виден възрожденски учител. Ботев имал трима братя- Стефан, Кирил и Боян. Начално образование получава в Карлово, а през 1858 г. се премества в Калофер и завършва трикласното Калоферско училище. През 1863г. заминава за Одеса, но е изключен от гимназията и се записва в историко- филологическия факултет на Одеския университет. По късно работи в училището в с. Задунаевка. През 1867г. е повикан от баща си да се завърне в Калофер, за да заеме учителското място на баща си и да помогне на семейството си. В деня на празника на светите братя Кирил и Методий, Ботев произнася бунтовна реч и това е причината да напусне родния си град. Тръгва за Русия, но остава без средства и остава в Браила. Тук започва работа в печатницата на Димитър Паничков. В края на 1868г. отива в Букурещ.Със свои статии участва във вестниците „Тъпан” и „Дунавска зора” и помага на Л. Каравелов при списването на вестниците „Свобода” и „Независимост” Ботев издава и свои вестници: „Дума на българските емигранти”, „Знаме”, „Будилник” и „Нова България”. В Букурещ датира и познанството му с Васил Левски. Двамата прекарват една тежка зима в изоставена крайградска мелница. Общуването с Левски изиграва важна роля за личностното израстване на Ботев.След смъртта на Апостола, Христо Ботев се изявява като най-ревностния последовател на неговите революционни идеи и е избран за член на БРЦК. На 20 април избухва Априлското въстание. Ботев заедно с Никола Обретенов и Георги Апостолов разработват план за сформиране на голяма емигрантска чета, която да се включи във въстаническите действия и пристъпват към нейната подготовка. За воевода е определен Христо Ботев. На 16 май 1876г. 200 български емигранти се качват на кораба Радецки. На 17 май корабът е завладян и капитанът Енглендер е принуден да акустира при Козлодуй. В района на Милин камък се води първото сражение срущу организираните турски потери, като боят продължава през целия ден. Четата се отправя към Врачанския балкан. На 20 май започват нови сражения. Преследвани от башибозуците и редовна турска армия, въстаниците се отбраняват ожесточено. Привечер, когато боят затихва, щабът на четата се събира да обсъди по нататъчните и действия. Тогава Христо Ботев е прострелян смъртоносно. След неговата гибел четата се разделя на няколко основни групи, които през следващите дни са окончателно разбити. Подвигът на Христо Ботев е епилогът на Априлското въстание.