История

Основно училище "Христо Ботев", с. Градина е създадено на 28.01.1856г. Сто петдесет и шест години оттогава неговите традиции се пазят в сърцата на стотици преминали през него ученици. Живи в паметта и в летописната книга на училището са ентусиастите, които в онези години полагат основите на просветното дело в селото. Сред тях са дюкянджията дядо Маринко, който довежда от Меричлери първия учител – даскал Недялко и Митър Златановски, отделил една от стаите в къщата си за нуждите на школото. Първоначално учениците /30 – 40 на брой/ пишат в сандъчета с пясък, а за чинове им служат дебели дъбови дъски, поставени на големи камъни. През 1868г. е назначен първият местен учител – Петко Маринов. Той обучава учениците по взаимната метода. Вместо сандъчета с пясък, започват да се използват плочи и бяла книга. Бързо нарастващият брой на учениците налага започването на строителство на нова училищна сграда през 1870г. Четири години по-късно тя е готова – на два етажа, с три класни стаи. Освобождението на България заварва като учител Марин Стоилов, сменен от Дякона. По негово време се въвеждат първите чинове и черни дъски, а като учебен предмет – историята. От 1880г. учениците се обучават по новобългарската азбука.

С идването на поп Васил и синовете му, които дълги години учителстват в селото, се въвеждат зимната и лятната ваканция, както и букварът. От 1885г. учениците са разделени на отделения. През 1891 / 2г.се откри-ва I кл.През 1902г. е открито и вечерно училище за по-възрастните селяни. Първата училищна библиотека е уредена през 1910г. В навечерието на Балканската война е проведена първата екскурзия с ученици до Садово. Полагат се и основите на нова училищна сграда, но строежът е спрян, поради избухването на войната. Учителите заминават на фронта, а учебните занятия се прекратяват до 1913г. През 1914г. е проведена втора екскурзия – до Пловдив. Учениците разглеждат девическата и мъжката гимназия, печатницата "Хр. Г. Данов", градината "Цар Симеон"; за пръв път гледат кино. На децата са раздадени учебници и учебни помагала, закупени от училището. През 1915 / 6г. в селото учители стават само жени, заради мобилизацията на мъжете. Безсмислените войни завършват, но ново бедствие спохожда жителите на Царско село – холерата, която взема много жертви, особено деца. Училището отново е временно затворено. При управлението на БЗНС началното и прогимназиалното образование става задължително. Броят на децата се увеличава, а материалната база не отговаря на изискванията. За класни стаи служат помещения, разпръснати из цялото село, слабо осветени, с ниски тавани. Осезаемо расте нуждата от ново училище. Земеделското правителство решава да оземли народните училища, при което училището в Царско село получава 2 127 дка мера и 1 100 дка земя. Тя е раздадена на селяните срещу годишен наем – така започва събирането на средства за ново училище. Новата училищна сграда е построена през 1925г. Тя е двуетажна с 20 класни стаи, 7 други и един гимнастически салон. През тази година за пръв път има пълен начален и прогимназиален курс на обучение. Директор е Димитър Абрашев, а учителският колектив наброява 10 човека. През есента на 1927г. е открито Допълнителното земеделско училище в Царско село, чиято цел е да даде някаква квалификация на селската младеж. То се помещава в лявото крило на долния етаж на училището.

Младежите се обучават в градинарство, овощарство, бубарство и животновъдство, девойките – в шев, готварство, домакинство, консервиране, отглеждане и възпитание на детето. Земетресението на 14.04. 1928г. нанася сериозни поражения на училищната сграда. Вторият етаж е съборен. Учебните занятия се водят на две смени. По време на Втората световна война училището е затваряно на два пъти заради настаняването в него на германски войници. Директорът Дженьо Русев е мобилизиран в армията, а част от учителите – командировани в Македония. През 1944г. селото е бомбандирано и няма редовни учебни занятия. През 1945 / 46г. се открива подготвителна детска градина с учител Тошка Иванова. През 1956 / 57г. се обзавежда стая по физическо възпитание и са закупени уреди за този предмет. Обзавежда се лабораторна стая по физика и химия. Открива се работилница по трудово обучение. През 1964г. вторият етаж на училището е възстановен.

Обогатява се материалната база. До 1969г. през вратите на училището са преминали 13 750 ученици. Много от тях са станали лекари, агрономи, инженери, учители, общественици. От 1969 / 70г. директор на училището е Иван Иванов. Към ОУ "Христо Ботев", с.Градина се присъединяват учениците от с.Крушево и с.Добри дол. Водоснабдяват се кабинетите в училищната сграда. От 1973 / 4г. учебната година се разделя на два срока. Въвежда се нова учебна програма за учениците от начален курс, като им се предоставят безплатни учебници. От 1975г. се открива кръжок по фотодело и се обзавежда фотолаборатория. Училищният двор се преустройва в спортен комплекс. Очертават се 3 баскетболни, 2 хандбални, 1 волейболно и 1 футболно игрище, трапове за скачане и писта за бягане. От 1978г. се въвежда кабинетната система на обучение. Модернизира се училищната сграда – поставя се бетонна плоча и мозайката на първия етаж.

От 1983г. директор на училището става Атанас Йорданов. По решение на ОбС НП гр.Първомай осмокласниците се преместват в ЕСПУ – гр. Първомай. С настъпилите промени в политическия живот на страната се ликвидират ТКЗС, но училището не получава цялата си собствена земя (ок. 600 дка), а само 120 дка. Днес в ОУ "Христо Ботев", с. Градина се обучават 204 ученици, включително от селата Крушево, Добри дол, Плодовитово, Оризово и Градина. Педагогическият персонал се състои от 19 висококвалифицирани учители.

През последните години материално – техническата база значително се обогати. Училището разполага със собствен автобус, 2 телевизора, касетофони, синтезатор, ксерокс, принтер, скенер. Обучението се провежда в 15 удобно обзаведени учебни стаи, съвременна компютърна зала с интернет, просторен физкултурен салон и спортна площадка. Учениците участват редовно в общински конкурси и състезания и печелят призови места. През 2006-та юбилейна година училището получи дарение от амeриканските части от Корпуса на мира. По този случай наш гост бе американският посланик – Джон Байърли.